Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2011 21:18 - слива
Автор: blago83 Категория: Други   
Прочетен: 7555 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Сливата е основен овощен вид за страната и заема второ място по площ и производство след ябълката. Тя се отличава с добра студоустойчивост през фенофазата на дълбокия покой като много сортове понасят до минус 30°С . Развива се успешно в месторастения с надморска височина до 600-700 м. По-големи по площ сливови градини могат да се създават на терени с максимален наклон 12-15%. Подходящи за отглеждане са следните сливови сортове, групирани според срока на зреене на плодовете: - с много ранен срок на зреене - Рут Герщетер (1-10 юли); - с ранен срок на зреене - Опал, Чачанска лепотица, Тулеу тимпуриу (15-20 юли); - със среден срок на зреене - Стенлей, Габровска, Стринава, Нансийска мирабелка, Алтанова ренклода (10-30 август); - с късен срок на зреене - Кюстендилска синя слива, Опал, Ана Шпет (след 1 септември).

Кратко описание на сортовете

Рут Герщетер. Германски сорт. Дървото е умеренорастящо. Короната е прибрана, висококълбовидна, гъста. Родовитостта му е умерена. Сортът е частично самофертилен. Опрашва се от Габровска, Алтанова ренклода, Стенлей, Стринава. В плододаване встъпва рано. Плодовете узряват много рано, в началото на юли. Те са едри до много едри, със средно тегло 34 г, широкоовални, несиметрични. Кожицата е дебела, жилава, тъмносиня. Плодовото месо е жълто, възрозово, доста плътно, сочно, ароматично, с много добро качество. Костилката е средно едра. Плодовете са подходящи предимно за прясна консумация.

Чачанска лепотица. Сръбски сорт. Дървото е умеренорастящо. Короната е пирамидална. Самоопрашва се. Встъпва много рано в плододаване, на третата година от засаждането. Средно едри до едри плодове, средно тегло около 35 г. Кожицата на плода е тънка, тъмносиньо оцветена със сребристи оттенъци. Плодовото месо е жълто-зелено, твърдо, сочно, сладко, с киселинка.

Тулеу тимпуриу. Румънски сорт. Дървото е умеренорастящо. Короната е рядка, метловидна. Дървесината на скелетните клони е крехка. Сортът е мъжкостерилен. Опрашва се от Зелена ренклода, Алтанова ренклода, Стенлей, Ана Шпет. В плододаване встъпва рано. Има добра устойчивост на повратни студове и суша. Не е взискателен към почвата. Плодовете узряват в края на юли. Те са много едри със средно тегло 39 г с яйцевидна форма. Кожицата е тънка, виолетово-синя. Месото е зелено-жълто, сочно, стегнато, слабо възкисело, с отличен вкус. Костилката е средно едра. Плодовете са отлични за прясна консумация и компоти.

Стенлей. Американски сорт. Дървото е умеренорастящо. Короната е обратно пирамидална, рядка. Сортът се самоопрашва. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени листни петна и ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша. Към почвата не е особено взискателен. Плодовете узряват около 20 август. Те са едри, със средно тегло 32 г, с обратнояйцевидна форма. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя, с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно, с добри вкусови качества. Костилката е много едра. Плодовете са много подходящи за преработка в компоти, мармалади, конфитюри и за сушене.

Стринава. Този сорт е селекциониран в Опитна станция по сливата в гр,Дряново. Дървото е умеренорастящо и образува гъста кълбовидна корона. Сортът се самоопрашва. В плододаване встъпва рано и има обилна родовитост. Устойчив е на ранно кафяво гниене и слабо се напада от червени листни петна. Има добра устойчивост на повратни пролетни студове. Плодовете узряват около 20 август. Те са едри, със средно тегло 29 г, о6ратнояйцевидни, несиметрични. Кожицата е тъмновиолетово-синя, с восъчен налеп. Месото е жълтеникаво- оранжево, нежно, сочно, сладко, с много добри вкусови качества. Костилката е средно дълга. Плодовете са подходящи за прясна консумация, за компоти, за мариноване и за сушене.

Габровска. Сортът е селекциониран в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. Дървото е умеренорастящо. Короната е широкопирамидална. Скелетните клони са свързани здраво с водача и не се отчестват. Сортът не се самоопрашва. Подходящи опрашители са Стенлей, Алтанова ренклода, Стринава. В плододаване встъпва много рано. Родовитостта е обилна и редовна. Толерантен е на болестта шарка, напълно устойчив на ръжда, устойчив на ранно и късно кафяво гниене. Този сорт е взискателен към влагата, трябва да се отглежда при поливни условия или в месторастения с повече валежи (над 800 мм) и висока атмосферна влажност. Плодовете узряват около 15 август. Те са едри, със средно тегло 32 г, овални, отстрани сплеснати. Кожицата е тъмносиня, с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е светложълтеникаво-кафяво, нежно, сочно, с отлични вкусови качества. Костилката е средно едра. Плодовете са подходящи за прясна консумация, компоти, сушене, сладка, мармалади, нектари, ракия.

Кюстендилска синя слива. Много стар сорт. У нас се отглежда от незапомнени времена. Дървото е силно до много силнорастящо, образува гъста корона. Проявява голяма студоустойчивост. Слабост на сорта е, че е силно чувствителен на болестта шарка и трябва да се засажда в месторастения, където няма шарка. Сортът се самоопрашва. Родовитостта му е голяма и редовна. Чувствителен е на засушаване. Плодовете му узряват около 10-15 септември, те са дребни до средно едри - от 17 до 22 г, удълженоовални, симетрични. Кожицата е тънка, виолетово- тъмносиня със силен налеп. Плодовото месо е зеленикаво-жълто до златистожълто, плътно, сочно, сладко, отделящо се от костилката, с превъзходен вкус. Костилката е средно едра. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене, сладка, мармалади, ракия.

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЛИВОВИТЕ ДЪРВЕТА

Един от основните елементи за регулиране на растежа и плододаването на сливовите дървета е резитбата. През първите 4-5 години след засаждането основната цел е да се изгради здрав скелет на короната и придаването на определена форма, които са лимитиращ фактор за оптимален растеж и ежегодно обилно плододаване. Изборът на подходящ тип корона за сливовите дървета зависи в най-голяма степен от биологичните особености на сорта - възбудимост на пъпките, степен и характер на разклоняване, съотношение на едрите скелетни части и обрастващата дървесина. Най-често прилаганите системи за формиране на сливата са: подобрено-етажна корона, свободнорастяща и полуплоска. Характерно за тези системи е, че имат водач. А от безлидерните корони като подходяща е "закъснялата чаша". Установено е, че подобрено-етажната корона при сортове с по-редки корони като Стенлей и Калифорнийска синя слива може да се изгради с четири скелетни клона в основата, а при сортовете с по-голяма възбудимост на пъпките като Габровска, Кюстендилска синя слива и Стринава, клоните от първия етаж трябва да са само три. При свободнорастяща корона броят на скелетните клони не е строго определен, поради това разходът за труд при формирането е по-малък, по-лесно се изгражда короната и дърветата навлизат в плододаване в по-кратък срок. Закъснялата чаша има 6-7 правилно делящи пространството клони, а централният клон е съкратен на 1,5 м от повърхността на земята. Резултатите от изведените опити позволяват да се препоръча за сортовете Стенлей, Невена, Чачанска лепотица формировката "закъсняла чаша", тъй като короните се огряват по-добре от слънцето, дърветата имат по-малка височина и резитбата и беритбата могат да се извършват без помощта на стълба, а направо от нивото на земната повърхност. За да бъде ефективно провеждането на резитбата при сливите много важен момент е да се спази срокът на изпълнението. Тя трябва да се извърши в края на зимата, още докато дърветата са в покой. В комплекса от агротехнически мероприятия торенето е едно от основните средства за повишаване на продуктивността на сливовите насаждения и качеството на продукцията. Оптималната торова норма за азота, ако се внася под формата на амониева селитра, е около 50-60 кг/дка, за фосфора - 50 кг/дка, ако се внася под формата на торен суперфосфат, и калий като калиев сулфат - 60 кг/дка. Посочените количества на фосфора и калия се внасят като запасяващо торене за срок от три години. Азотната торова норма се разпределя 2 пъти през годината, като 2/3 от нормата е добре да се внесе рано през пролетта преди цъфтежа на дърветата, а останалата част - в края на май или през юни, след физиологичното отпадане на завръзите. Освен прилагането на минерално торене в сливовите насаждения трябва да се прилага и органично торене. Установено е, че действието на дефицитния за овощарството оборски тор до голяма степен може да се замести със зелено торене. Подходящи култури са ръж, репко, зимен фуражен грах и грахово-ръжена смес. От сидератите се получава 2-3 т/дка вегетативна маса и след нейната минерализация почвата се обогатява с хранителни елементи и органично вещество. Препоръчаните сидерати са подходящи за отглеждане на сливата при неполивни условия, тъй като използват влагата на есенно-зимния и ранния пролетен период. Използването на тези сидерати осигурява получаването на сливова продукция в размер 2 т/дка с добри икономически и качествени показатели.

 





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blago83
Категория: Други
Прочетен: 36607
Постинги: 5
Коментари: 5
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930